Рождената му майка умира твърде рано и той расте под грижите на втората си майка – Ана Каблешкова, и на леля си Пена – жена на легендарния копривщенски хайдутин Дончо Ватах. Възпитан в патриотизъм и любов към своя народ, Тодор получава високо за времето си образование.


След копривщенското и пловдивското класно училище учи във Френския лицей в Цариград. Будният и интелигентен копривщенец придобива широки познания и богата култура. Владее свободно три езика и това му дава възможност  едва 23-годишен да получи завидна за времето си служба – началник на железопътната гара Белово (НА СНИМКАТА).


Запознат с идеите на Левски още през 1871 г., Каблешков се превръща в пламенен последовател на Апостола на свободата. През 1876 г. Тодор Каблешков е избран за председател на копривщенския революционен комитет. На него се пада историческия жребий да даде ход на кървавите Априлски събития. След обявяването на въстанието в Копривщица на 20 април Тодор Каблешков написва историческото  Кърваво писмо – знаменитата въстаническа прокламация, разнесла пламъка на бунта.

След погрома на въстанието съдбата на Каблешков е трагична. Оттегля се с четата си в Балкана, но е предаден от българин и е заловен от турските власти. 


Следват жестоки изтезания в Троянския, Ловешкия и Търновския затвор. Самоубива се в габровския конак през юни 1876 г. В името на българската свобода той жертва всичко – своя живот, младост, богатство, лично щастие и обещаващо бъдеще. За него Константин Величков казва: „Не зная някой да е любил по-страстно България. И той искаше да умре за тая любов…”

РЕКЛАМА:
Сподели👉

0 коментара:

Публикуване на коментар

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ