септември 25, 2016
Родени във Варна с разлика от десетилетие, двамата се срещат в София. Мориц завършва Американския колеж, учи биохимия и става професор, но съчетава сериозната наука с журналистика и писане на сценарии. Марко се дипломира в английска филология в СУ и работи като редактор в БНР, БНТ, избран е за главен секретар на Съюза на филмовите дейци в началото на демокрацията. Професорът е бил в ръководството на Федерацията на европейските биохимични дружества, съавторът му - в Световната асоциация за детско кино. Срещат се в радиото, където Стойчев е главен редактор в "Хумор и забава", а Йомтов - журналист в "Предавания за чужбина". Така, през 50-те, се ражда творческият тандем, разсмивал възрастни и деца от няколко поколения. Може би защото двамата никога не пренебрегват изпитаното правило: "Най-лесният начин да станеш смешен е да се вземеш насериозно." Първите им съвместни работи са фейлетони в "Стършел". Дебютът им на екран е с комедията "Старинната монета", копродукция с германската ДЕФА. Следват сценарии за филми за всякакви възрасти: "Таралежите се раждат без бодли", "С деца на море", "Войната на таралежите", "Изпити по никое време", "Мъже без мустаци", "Двойникът", "Сиромашко лято", "Васко да Гама от с. Рупча". Сценариите стават книги, книгите - сценарии. Мор и Мар са усмихнати работохолици, за тях писането е радост и забава. "Не мога да не съчувствам на онези, които си мразят работата", казва Стойчев. Затова и тя им се отплаща. Двамата умуват над сюжетите в кухничката на Йомтов на столичната ул. "Шипка". Говорят дълго, а щом постигнат консенсус за реплики и действие, изливат го върху белия лист. Обикновено Марко е зад машината. "Не мога да мисля, ако не е пред мене", обяснява той в интервюта.Не смятали да пишат за деца. "Нас винаги са ни интересували съвременните проблеми и като хумористи сме търсили смешните явления в живота. Дълго време се опитвахме да намерим ъгъла, от който смешното изпъква най-ясно. Докато един ден открихме, че детската гледна точка е изключително удобна", пишат те. Днес детските им филми и книги са част от родната класика в киното и литературата. А артистичният им псевдоним е име на детски градини и ясли. "Ако Господ живееше на земята, хората щяха да му изпочупят прозорците", шегува се приживе Мориц. "Търсих го след смъртта ти, няма го, иначе щях да свърша тази работа", праща му "писмо в отвъдното" след време Марко. Йомтов си отива от тоя свят през 1992-ра, докато е на лечение в Израел. Стойчев го последва 14 години по-късно - през 2006-а, след като публикува и неща, замислени от двамата преди години. По зла ирония на съдбата диагнозата и на двамата е рак на белите дробове. След смъртта на съавтора си Стойчев работи над сценарий по "Бай Ганьо", на екран излиза със заглавие "Бай Ганьо тръгва из Европа". "Година и половина баща ми буквално живя с Алеко, за да му влезе, както той обичаше да казва, в обувките и да не проличи, че става дума за "друга опера" - за драматургия", спомня си синът на Мар от Мормареви - социологът Кънчо Стойчев. Киното е най-масовото изкуство, в смисъл че най-масово хората се изказват по въпросите на киното", шегуват се някога "братята".Някои от принципите на тандема Мормареви:
* Винаги сме на страната на по-слабите
* Истинската сатира осмива слабостите на по-силния
* Никога не упрекваме режисьорите
* Дълго мислим на глас
* Децата не обичат никакво вдетиняване, то е характерно за възрастните
* Съвест е тая част от душата, която се разтваря в алкохол
* Прозявката е ням вик
* Истински умен е този, който мисли всичко, което казва, без да казва всичко, което мисли
* Ако пикаеш в обувките си, няма да ти е топло дълго време Източник: trud.bg
0 коментара:
Публикуване на коментар