Митко Палаузов

Роден на 8 ноември 1930 г. в с. Енев рът, Севлиевско. Бащата, Трифон Палаузов и лелята на Митко – Русана, стават партизани от Габровско-Севлиевския партизански отряд. Поради тази причина Габровската полиция оказва периодичен психически и физически тормоз върху семейството му, като често арестува и малтретира Митко и майка му. 

За да ги предпази от тормоза, баща му предлага да излязат и те в Балкана. След акция на партизанския отряд през лятото на 1943 г. в махала Водици (сега квартал на Габрово), Ганка и Митко Палаузови се присъединяват към него. Като партизанин Митко участва в някои походи и акции на отряда, дори му „зачисляват“ малко пистолетче. Селяните от с. Бериево дълго ще помнят и разказват за малкия партизанин, който пламенно е рецитирал стихове на Смирненски. През юни партизаните правят землянката на Осеникова поляна.На 1 април 1944 г. многобройна полицейска група, ръководена от Иван Дим. 

Близнаков, групов началник при Плевенското областно полицейско управление, Крум Ив. Дрончев, подпоручик от 9-и дивизионен артилерийски полк, гр. Севлиево, и Дончо Цолов Христов, полицейски разузнавач в Севлиево обкръжават Осеникова поляна. Партизаните са изненадани. Жандармерията взривява землянката с гранати. Изваждат труповете, вземат лични вещи, пушки, пистолети и книжа и се прибират в с. Купен. Труповете на Ганка Палаузова, Митко Палаузов, Минчо Георгиев (Младен) и Иван Илиев (Гошо) остават на открито цяла седмица край землянката.

След 9 септември 1944 г. костите на най-малкия партизанин и неговата майка са положени в костницата на площад „Възраждане“ пред кметството в Габрово

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Спомен за Ученическите лагери от нашето детство… Това което е останало от тях /Снимки/

Спомняте ли си  времето в което с нетърпение чакахме да дойде ваканцията и да се отправим на лагер,  море или на планина .Голяма част от нас таят доста весели спомени и случки свързани с тези места пръснати из цяла България.Ето как изглежда едно такова "приказно" местенце днес.

Какви спомени таите и къде сте били на ученически лагер ?

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Вземах 120 лв. заплата, сиренето беше 2,60 и всяка седмица ходехме на рестрорант

По времето на Тодор Живков народът работеше и макар да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо. Плюят по социализма, но като днешната скъпотия и мизерия не е имало.

През последните 5-6 години до 1990 г. прясното мляко беше по 30 ст., киселото – по 22 с бурканче или в кофичка.

Краве сиренето беше 2.60 лв. То никога не е било на държавни дотации, а ментета не си и помисляхме, че може да има. Минималната заплата беше 120 лв. (както и моята), но през 1989 г. я направиха 140 лв.Рибната консерва „Копърка“, символ на студентската мизерия, беше 28 стотинки. Замразената скумрия – 1.20-1.60 лв., според едрината. „Кучешката радост“ беше 3.30 или 3.60 лв. – дето сега ни агитират да умрем за нея. Ама беше от месо, припомня socbg.com.

Бялото вино беше 97 ст. Плодовата ракия – 3.90 лв., сливовата – 4.90-5.10.

Дядо ми е работил 25 години като елмонтьор и квартален електротехник, за това време 2 пъти е спирал ток за неплащане. С една минимална заплата можеше да се купят 3500 киловатчаса дневна енергия или 2000 автобусни билетчета, или 31 кг свински бут с кост, или 400 литра прясно мляко.

Нямаше или почти нямаше семейство, което поне през година да не ходи на почивка, някои ходеха 2 пъти в годината. А сега?

По тия времена съм видял само двама неграмотни. И двамата цигани, единият възрастен, другият – син на цигански барон. Демонстративно не искаше да се научи да чете. Обаче попадна на мен като ефрейтор. Толкоз бой, лицеви опори и коремни преси отнесе, че за 14 дни се научи да чете дотолкова, че да научи сам наизуст военната клетва.

Сега сочат с умиление как гражданите някъде на Запад оставяли монетки върху повредения автомат на метрото – демек съвестни. Едно време млякото го разнасяха нощем, оставяха го пред магазините или сладкарниците. Минувачите си вземаха мляко и оставяха стотинки. И ни млякото изчезваше, ни стотинките.

Хората по селата масово не заключваха къщите си. Баба ми беше инкасаторка и влизахме у хората като у лелини си, нищо че ги нямаше у тях. Оставяхме си колелетата незаключени пред някой приятел и си ги намирахме непипнати.

Голямо произшествие беше, когато на един приятел изчезна аптечката – със седмици се коментираше.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Мутафчийски посочи ефикасен метод за борба с Ковид в Гърция: При влизане в магазин ти дават орехче

 

В Гърция борят Ковид с орехчета, разказа ген. Венислав Мутафчийски

Религиозните събирания и концертите се смятат за изключително опасни места за заразяване. Това заяви ген. Венцислав Мутафчийски на брифинга на Националния оперативен щаб, обяснявайки как се определя строгостта на мерките съобразно Тексаската скала.

"Следващите по опасност са ресторанти и фитнеси. Не разбирам каква разлика правят американците между бюфет и ресторант, но сигурно има такава разлика и то става дума за настаняването вътре. За сметка на това ресторанти с външни помещения имат индекс на опасност 3. Такъв имат и посещаването на къмпинг или игра на голф", добави той, цитиран от Блиц.

"Футболните и баскетболните мачове са в средата и са между 6 и 7. Знаете, че почти не остана футболист, който да не е бил заразен. Това е пряко доказателство. Но, ако те са по средата на индекса, то публиката се намира твърдо в 8-мо ниво", каза началникът на Националния оперативен щаб

"Как се определиха мерките у нас? Никога не сме претендирали за изчерпателност, че всички места, които са тежки, могат да спрат да се посещават. Не може да функционира едно общество, без да има откъде да се купят храна и неща от първа необходимост", добави той.

"На всички, които повтарят колко са опасни магазините, искам да кажа, че те са с индекс 4, а по-малките магазини са с индекс 3. А, когато се намали и броят на посетителите в тези магазини, може да падне още индексът", уточни ген. Мутафчийски.

"Понякога методите може да са примитивни, но ефикасни. Може всеки да получава номерче или орех на влизане в магазина. Когато свършат номерите/орехите, е ясно, че не може да се влиза. Това го видях в Гърция и е ефективен метод", добави той.

"Със сигурност най-човешките доводи, които може да се намерят, е грижата за образованието и здравеопазването. Бяха спрени плановите операции, което не бе само неудобство, а можеше да коства и човешки живот. Сега болниците са пълни с пациенти, които не са с ковид. Това бе абсолютно необходимо да се направи въпреки рисковете", каза ген. Мутафчийски.

Източник:petel.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ