Тази грандиозна филмова адаптация на романа на Лев Толстой "Война и мир" изобразява битки от Наполеоновите войни, включително Аустерлиц и Бородино. Заснемането на филма отнема шест години, като в него участват десетки хиляди войници от съветската армия, включително специално създаден кинематографски кавалерийски полк. Война и мир печели "Оскар" за най-добър чуждоезичен филм през 1966 година.
Двама съветски граждани - инженерът Владимир Николаевич Машков (чичо Вова) и грузинският студент Гедеван Алексидзе (Цигуларя) срещат странен човек, който зъзне бос на един ъгъл в Москва през зимата и разпитва минаващите за номера на планетата, където е попаднал. Този номер му трябва, за да си изчисли кода за връщане. Връщането щяло да стане с устройство, подобно на калкулатор или дистанционно за телевизор. Това е толкова налудничаво, че чичо Вова натиска произволно копче, за да демонстрира на човека, че всъщност е луд. Но устройството работи, така че Вова и Гедеван моментално попадат на друга планета.
Планетата е Плюк от галактиката Кин-дза-дза, под едноличното управление на някой си господин ПЖ. Тя прилича на пустиня, а жителите й - на хора. Те разбират руски, тъй като могат да четат мисли, но техният собствен език е много ограничен и съдържа само няколко думи.
Парадоксът на планетата Плюк е, че цивилизацията там е високотехнологична - могат да пътуват бързо из галактиката, имат по-съвършени оръжия и прочее, но е варварска в екологическо, социално и културно отношение.
Населението се дели на две касти: висша (чатлани) и низша (пацаки). За да се докаже към коя каста принадлежи човек, трябва да се изследва с малък прибор - визатор. Ако на прибора светне зелена лампичка, изследваният е „пацак“, ако е оранжева, той е „чатлан“. Освен това, чатланите се разпознават по цвета на панталоните, който при тях е жълт. Пустинността на планетата е изкуствена - всичката вода е била преработена в гориво за звездолети луц, а сега в подземни заводи от „луц“ се добива вода и се продава скъпо. Героите на филма попадат и на друга планета, където няма вече нито въздух, нито население. Чичо Вова и Цигуларя се опитват през целия филм да се върнат на Земята...
Съвсем наскоро Русия отбелязва годишнина от героичната отбрана на Москва. Колкото по-далече в историята отиват онези дни от края на 1941-ва, колкото по-малко очевидците и участниците в боевете, толкова е по-трудно да бъдат осъзнати, особено от младото поколение, трагичната ситуация и значението на битките за Москва. В този филм ще узнаете много за събитията от онова време.
«Битва за Москву» («Битката за Москва»; нем. «Schlacht um Moskau»); е съвместна широко-форматна, продукция, състояща се от два филма, заснета съвместно от кинематографистите на СССР и Чехословакия, с участие на кинематографисти от ГДР и Виетнам.
Кино-епопеята, с режисьор Юрий Озеров, е посветена на събитията от края на 1941 и началото на 1942 г. – на онези 203 дни, през които са продължавали упоритите домогвания на немско-фашистките войски да превземат столицата на СССР, Москва.
Филмът е създаден на база документални материали и с хроникална точност възпроизвежда големите сражения за Москва – първата героична съпротива на Червената армия в Брестката крепост и първото голямо поражение на Хитлер – разгромът на немско-фашистките войски под Москва. Герои и двата филма, са реални исторически личности с конкретни биографии. В сценария на филмите са били използвани и мемоарите на Г.К. Жуков „Спомени и размишления“.
Всички епизоди с руско аудио
Сюжет:
Вторият филм „Тайфун“, обхваща събитията от момента, в който щабът на Хитлер разработва така наречената „Операция Тайфун“, за превземане на Москва, до основните сражения от великата битка за Москва.
Рихард Зорге отново съобщава правилна информация за това, че Япония няма да атакува СССР до края на 1941г. и в началото на 1942г, което спестява на страната изтощителна война на два фронта. Тази информация се оказва съдбоносна за Рихард Зорге – японското контраразузнаване успява да засече предавателя, а самият Зорге е арестуван и осъден на смърт. Тази жертва обаче, не е напразна – този път Москва се доверява на донесението от Зорге.
Сталин, без особен риск, успява да свали от източните граници на страната 26 добре подготвени далекоизточни дивизии и да ги прехвърли на Западния фронт, под Москва, което предотвратява нейното превземане, от страна на хитлеристите. Военният талант на Георгий Жуков и героизмът на обикновените съветски граждани, както военни, така и опълченци, позволяват да бъдат отблъснати немските войски от покрайнините на Москва.
Показани са мащабни кадри, пресъсдаващи отбранителните сражения (в това число подвизите на курсантите от Подолск и 28-те панфиловци), както и контранастъплението на съветските войски. www.bgspomen.com
Втората световна война е в заключителния си етап. В един лагер за германски военнопленници в северната част на Англия назрява бунт и Британското командване изпраща в лагера ирландския капитан Кийт с надеждата, че той ще може да разбере какво наистина се случва там.
Ирландецът веднага влиза в конфликт с водача на немските затворници, бивш командир на подводница. В напрегната игра на котка и мишка, Кейт успява да разгадае идеята на затворниците и им позволява да избягат с цел да улови една германска подводница.
Наред с "Покаяние", "Гара за двама" по всеобщото мнение на критиката е знаковият филм на т.н. "руско перестроечно кино". Още с появата си творбата на Елдар Рязанов се превърна в световно филмово събитие, най-вече заради теми, които дотогава бяха табу за социалистическото изкуство - съдебните грешки, живота в лагерите, зачитане на човешкото достойнство, търговията на черно.
Пианистът Платон Громов изпуска влака на една малка гара, където среща Вера. Тя е келнерка, която с приятеля си /в ролята Никита Михалков/ препродава плодове от Грузия. Громов е известен музикант, поел вината на съпругата си, говорителка в телевизията, заради убийство при катастрофа и трябва да влезе в затвора. Двамата се влюбват, макар да са от различни социални слоеве, с различен житейски опит и с различни разбирания за живота. При това любовта им би трябвало да трае броени дни, защото Громов влиза в затвора. И се оказва, че не всичко е така, както изглежда на пръв поглед. За мнозина зрители от средното поколение незабравима ще остане финалната сцена на филма, когато след отпуска Громов закъснява да се върне в затвора, а Вера свири с акордеона, само и само надзирателите да чуят, че той се връща.
Сценарист на филма е Емил Брагински, а режисьор и съсценарист е Елдар Рязанов. В главните роли участват Людмила Гурченко, Олег Басилашвили, Нона Мордюкова, Никита Михалков и др.
Режисьор : Станислав Ростоцки
В ролите : Вячеслав Тихонов, Ирина Шевчук, Валентина Владимирова, Михаил Дадико, Иван Рижов, Михаил Зимин
Държава : Russian
Година : 1977 година
Резюме : В основата на филма е залегнала повестта на Гаврил Троеполски "Белият Бим - Черното ухо". Както повестта, така и филмът с особена любов и внимание разказват за трудната съдба на едно куче, което преминава от едни ръце в други, докато намери своя печален край във фургон за безстопанствени кучета.
Но филмът не е само за съдбата на кучето, а и за хората - добри и зли, равнодушни и отзивчиви; за сложните човешки взаимоотношения, които, в края на краищата, определят съдбата на Белия Бим. Филмът ни кара да се замислим за дълга на човека пред могъщата, но понякога и беззащитна природа…
В ролите : Юрий Никулин, Александър Демяненко, Наталия Варлей, Владимир Етуш, Евгений Моргунов и др.
Държава : СССР
Година : 1967
Резюме : Ексцентрична комедия с отвличания и преследвания. В центъра на събитията е Шурик - добър и наивен младеж, изучаващ старинните обичаи на Кавказ. Шурик се влюбва в девойка, която е "красавица, комсомолка и спортистка". Тази негова първа и плаха любов е причината често да попада в трудни ситуации. Защото някои искат да оженят момичето за важен чиновник…
Бялото слънце на пустинята е съветски игрален филм от 1970 г. на московското студио Мосфилм и Ленфилм. Представлява съчетание от екшън, комедия, музика и драма, и е смятан за един от класическите истърни, създавани в СССР.
Старият грузински селянин Георгий пътува през цялата война с надежда да открие ранения си син. Налага му се много да види и много да преживее, самият той става войник. Но намира сина си едва в последните дни на войната и, уви, това е последната им среща.
Филмът „Вратата на бурите” е заснет в памет на псковските десантчици. През нощта на 29 февруари срещу 1 март 2000 година бойците на 6-та рота влизат в бой с крупни бандитски формирования под връх Аргун на рубежа Улус-Керт - Сельментаузен. Тогава 90 псковски момчета удържат атаките на почти 2 хиляди чеченски боевици под командването на командира терорист Хаттаб. В боят загиват 84 военнослужещи, в това число 13 офицера. Загубите на боевиците възлизат по различни оценки от 500 до 700 човека. Ротата на старши лейтенант Александр Доронин, в която служат новобранците Константин Ветров и Николай Горшков е командирована в Северен Кавказ. Командирът на полка полковник Галкин възлага на Доронин отбраната на прохода «Вратата на бурите». Към ротата на Доронин е прикрепена група от специалните части на Главно разузнавателно управление (ГРУ) командвана от майор Егоров, чийто син и жена няколко години преди това са загинали от ръцете на терористи. Скоро след пристигането на прохода Егоров запознава Доронин със своето доверено лице Шах, бивш съветски полковник и бивш чеченски генерал, чието семейство е убито от терористите на Хаттаб. Шах притежава достоверна информация, че към прохода се насочват големи отряди от бойци – терористи, които се подготвят да нанесат на ротата съкрушителен удар…
Режисьор: Андрей Малюков Актьори: Михаил Пореченков (Егоров), Вячеслав Разбегаев (Шах), Анатолий Пашинин (Доронин), Андрей Краско, Борис Щербаков (генерал Терек), Иван Жидков (Костя Ветров)
януари 11, 2021
